3 abr 2012, 15:48

Мама

  Poesía » Otra
1.1K 1 0

Ранно утро. Тишина.

В стаята е толкоз тихо,

открехвам бялата врата,

а мама спи, дори не диша.

- Мамо, миличка, стани,

вече слънце е огряло,

отвори очи и погледни

своето момче голямо.

Майка му мълчи. Не отговаря,

а момчето тихичко стои,

вика татко да го пита

майка му, защо мълчи.

- Татко, миличък, кажи

защо е мама със затворени очи,

защо ръцете ù са тъй студени,

макарче са от слънцето огрени?

Дълго аз я будих и я виках,

но защо ли мама ме не чува,

навярно тя не ме обича

и мили думи не изрича.

Хора много с черни дрехи

говорят, плачат и тъжат,

молитви тихичко повтарят

и свещи много там горят.

- Мили сине, мама си отиде,

остави ни сами на този свят,

останахме двама с тебе сами

и мъката в нас ще гори.

Легна в земята моята майка,

съдбата я отне от мен

и няма да я видя вече,

ще бъде спомен тя студен.

Букет цветя за теб ще набера

и на гроба ще ги поднеса,

за мен бе ти небе и светлина 

и за тебе вечно ще скърбя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ПЕНКА КАМБУРОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...