7 feb 2012, 23:54

Мама 

  Poesía » Versos blancos
909 0 1

Аз съм майка ти, невесто...
след мойта смърт
от сърцето ми ти нож си направи,
със който да се храниш,
и възглавница, в която да заспиваш,
полегнала в нощ с диви гарвани във нея;

аз съм и детето в теб,
и баща му, чупещ хляба,
и възрастният мъж, стоящ на камъка си блед,
и слънцето, искрящо в мойта гръд,
раздава топлина от твойта...
аз майка съм ти...
но и смърт,
слагам край на тъмнината
и обличам я във плът.

мама - 5 февруари 2012
Л-Е

 

http://vbox7.com/play:9febba6347

© Л-Е Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??