7 февр. 2012 г., 23:54

Мама

1.3K 0 1

Аз съм майка ти, невесто...
след мойта смърт
от сърцето ми ти нож си направи,
със който да се храниш,
и възглавница, в която да заспиваш,
полегнала в нощ с диви гарвани във нея;

аз съм и детето в теб,
и баща му, чупещ хляба,
и възрастният мъж, стоящ на камъка си блед,
и слънцето, искрящо в мойта гръд,
раздава топлина от твойта...
аз майка съм ти...
но и смърт,
слагам край на тъмнината
и обличам я във плът.

мама - 5 февруари 2012
Л-Е

 

http://vbox7.com/play:9febba6347

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Л-Е Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...