Аз съм майка ти, невесто...
след мойта смърт
от сърцето ми ти нож си направи,
със който да се храниш,
и възглавница, в която да заспиваш,
полегнала в нощ с диви гарвани във нея;
аз съм и детето в теб,
и баща му, чупещ хляба,
и възрастният мъж, стоящ на камъка си блед,
и слънцето, искрящо в мойта гръд,
раздава топлина от твойта...
аз майка съм ти...
но и смърт,
слагам край на тъмнината
и обличам я във плът.
мама - 5 февруари 2012
Л-Е
http://vbox7.com/play:9febba6347
© Л-Е All rights reserved.