14 ago 2005, 20:54

Мамо

  Poesía
1.3K 0 1

Беше трудно да напиша тези редове
но е време да се реша и да ти кажа
без повече излишни страхове,
че си за мене всичко, мамо!

Зная че не е било за тебе леко
да се грижиш за всяка една от нас.
И със сигурност било е тежко
да си до всяка всеки час.

Но ти беше и това е непосилно
почти за всеки, но за тебе не.
Да се бориш непрестанно
срещу нашите страхове.

Ако не си разбрала досега
сега е време и дано късно не е:
ще те обичам както и преди това
и ще имам нужда аз от тебе!




 

13.08.’05

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...