14 авг. 2005 г., 20:54

Мамо

1.3K 0 1

Беше трудно да напиша тези редове
но е време да се реша и да ти кажа
без повече излишни страхове,
че си за мене всичко, мамо!

Зная че не е било за тебе леко
да се грижиш за всяка една от нас.
И със сигурност било е тежко
да си до всяка всеки час.

Но ти беше и това е непосилно
почти за всеки, но за тебе не.
Да се бориш непрестанно
срещу нашите страхове.

Ако не си разбрала досега
сега е време и дано късно не е:
ще те обичам както и преди това
и ще имам нужда аз от тебе!




 

13.08.’05

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...