14.08.2005 г., 20:54

Мамо

1.3K 0 1

Беше трудно да напиша тези редове
но е време да се реша и да ти кажа
без повече излишни страхове,
че си за мене всичко, мамо!

Зная че не е било за тебе леко
да се грижиш за всяка една от нас.
И със сигурност било е тежко
да си до всяка всеки час.

Но ти беше и това е непосилно
почти за всеки, но за тебе не.
Да се бориш непрестанно
срещу нашите страхове.

Ако не си разбрала досега
сега е време и дано късно не е:
ще те обичам както и преди това
и ще имам нужда аз от тебе!




 

13.08.’05

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...