Мамо!

МАМО!

Някога бях във прегръдките ти,

а ти беше в сърцето ми.

Някога виждах болката ти,

но се правех, че мижа.

Разумът силно ме пареше,

но теб те прониза

ЛЮБОВ - пред света се молеше

да бъда силна.

Ти знаеше цялата истина,

аз просто - догадки.

Надеждата в мене бе искрена,

но го препатих.

Не спря на живота поточето,

то взе ти душата.

Обичам те толкова истински

и ще те чакам!