Mar 30, 2010, 7:40 PM

Мамо!

  Poetry » Other
964 0 0

МАМО!

 

Някога бях във прегръдките ти,

а ти беше в сърцето ми.

Някога виждах болката ти,

но се правех, че мижа.

Разумът силно ме пареше,

но теб те прониза

ЛЮБОВ - пред света се молеше

да бъда силна.

Ти знаеше цялата истина,

аз просто - догадки.

Надеждата в мене бе искрена,

но го препатих.

Не спря на живота поточето,

то взе ти душата.

Обичам те толкова истински

и ще те чакам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боряна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...