МАМО!
Някога бях във прегръдките ти,
а ти беше в сърцето ми.
Някога виждах болката ти,
но се правех, че мижа.
Разумът силно ме пареше,
но теб те прониза
ЛЮБОВ - пред света се молеше
да бъда силна.
Ти знаеше цялата истина,
аз просто - догадки.
Надеждата в мене бе искрена,
но го препатих.
Не спря на живота поточето,
то взе ти душата.
Обичам те толкова истински
и ще те чакам!
© Боряна All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
