Мамо!
МАМО!
Някога бях във прегръдките ти,
а ти беше в сърцето ми.
Някога виждах болката ти,
но се правех, че мижа.
Разумът силно ме пареше,
но теб те прониза
ЛЮБОВ - пред света се молеше
да бъда силна.
Ти знаеше цялата истина,
аз просто - догадки.
Надеждата в мене бе искрена,
но го препатих.
Не спря на живота поточето,
то взе ти душата.
Обичам те толкова истински
и ще те чакам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Всички права запазени
