Пораснах ли вече? Не е ли пресилено...
Та аз още се чувствам дете
и се мъча, опитвам усилено
да съхраня усмивка, мечти и сърце.
Не съм част от семейните празници,
но не че не искам и бягам от тях,
все по служба съм някъде - тя няма граници -
oбаждам се тъжно - "Мамо, и този път не успях!".
Това ли ме чака в близкото бъдеще?
Така ли ще спра да бъда дете?
Не искам да се отказвам, рано е още,
да знаех от кого да си купя време поне...
© Таня Момчева Todos los derechos reservados
Запази детето в себе си!