11.06.2011 г., 23:11

Мамо, и този път не успях

827 0 5

Пораснах ли вече? Не е ли пресилено...

Та аз още се чувствам дете

и се мъча, опитвам усилено

да съхраня усмивка, мечти и сърце.

 

Не съм част от семейните празници,

но не че не искам и бягам от тях,

все по служба съм някъде - тя няма граници -

oбаждам се тъжно - "Мамо, и този път не успях!".

 

Това ли ме чака в близкото бъдеще?

Така ли ще спра да бъда дете?

Не искам да се отказвам, рано е още,

да знаех от кого да си купя време поне...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Момчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...