Пораснах ли вече? Не е ли пресилено...
Та аз още се чувствам дете
и се мъча, опитвам усилено
да съхраня усмивка, мечти и сърце.
Не съм част от семейните празници,
но не че не искам и бягам от тях,
все по служба съм някъде - тя няма граници -
oбаждам се тъжно - "Мамо, и този път не успях!".
Това ли ме чака в близкото бъдеще?
Така ли ще спра да бъда дете?
Не искам да се отказвам, рано е още,
да знаех от кого да си купя време поне...
© Таня Момчева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
