13 jul 2021, 21:54

Мамо, мамо, днес ти подарявам

  Poesía » Civil
798 4 6

Мамо, мамо, изгревът ти подарявам,
със мен да бъдеш всеки ден.
С букет от първите лъчи те поздравявам,
че на този свят от тебе съм роден.

Мамо, мамо, чакай... и вятъра за теб е,
по него вест ти пращам, че добре съм.
Най-милата усмивка щом със мен е,
в дните ми забързани, щастлив съм.

Мамо, мамо, птиците... и тях ти подарявам,
че ме научи и ме пусна да летя.
В песента им, гласът ти разпознавам,
че очакваш във дома си, да се прибера.

Мамо, слънчевият път ти подарявам,
по който ще се върна някой ден.
Бръчките, косите сиви мамо, уважавам,
явили се от грижите и мислите за мен.

Пурпурният залез във ръцете ти поставям,
мила, моя мамо, сърцето ти да сгрее.
Когато съм далеч, пред тебе се прекланям...
твоето пораснало момче, иска, ще успее!

13.07.2021г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми.
  • Прекрасно вдъхновение! Много топлина има във всяка думичка!
  • Страхотно стихотворение! Както каза и ти вчера - разчувства ме и ме прати в едни хубави времена! Благодаря ти!
  • Много хубав стих! Поздравления и от мен!
  • Децата ни могат да ни подарят всичко и подаръка им да няма паричен еквивалент, но да е безценен за нас!❤️ Чудесно си го казала, Теди!😃 Поздравявам те за идеята за свързано произведение по снимката!🌹

"Мамо, мамо, подарявам ти залеза!"

"Мамо, мамо, подарявам ти залеза!"
1.3K 10 21

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...