Мамо, мамо, днес ти подарявам
Мамо, мамо, изгревът ти подарявам,
със мен да бъдеш всеки ден.
С букет от първите лъчи те поздравявам,
че на този свят от тебе съм роден.
Мамо, мамо, чакай... и вятъра за теб е,
по него вест ти пращам, че добре съм.
Най-милата усмивка щом със мен е,
в дните ми забързани, щастлив съм.
Мамо, мамо, птиците... и тях ти подарявам,
че ме научи и ме пусна да летя.
В песента им, гласът ти разпознавам,
че очакваш във дома си, да се прибера.
Мамо, слънчевият път ти подарявам,
по който ще се върна някой ден.
Бръчките, косите сиви мамо, уважавам,
явили се от грижите и мислите за мен.
Пурпурният залез във ръцете ти поставям,
мила, моя мамо, сърцето ти да сгрее.
Когато съм далеч, пред тебе се прекланям...
твоето пораснало момче, иска, ще успее!
13.07.2021г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Атанасова Все права защищены
