2 nov 2021, 8:30

Манталитет

1.1K 0 14

Мек и тъжен дъждец ръми,
а настила спи ли спи.
Гръмогласно с лекичък тътен,
разбива се и става мътен.

 

Образ нечий, бавно тами щъка,
проправя път през гермечлъка.
Суха муцуна, блед и сив
поди буйни вежди, поглед размит.

 

Що ще да дири тия мес, 
из тая пущина, тоя лес?
Никога ний ще разберем,
но знайте, иде по-светъл ден!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© България Свободна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не споменавай напразно името ми, Квазар. Нали виждаш последствията😊
  • Ми да, ний ще разберем какво е никога, ето аз току-що разбрах, какво е хахах
  • Е, как пък разбирате кой се напъва и на кой му идва отвътре...поезия или друго?!
    Всяко изпипано нещо изглежда лесно, точно защото зад него стои много труд.
    Признавам си странна ми идва тази реч, но няма лошо всеки да си пише както иска, обаче "Никога ний ще разберем,..." съвсем ме спъна.
  • Изтрити бяха коментари, несвързани с творбата и такива, съдържащи неприятни квалификации.
  • Погледната отблизо, уникалността се нарича липса на опит и вкус. Погледната отдалече изглежда различна. Но всеки пътник има своя влак. Някои влакове обаче пътуват празни и там е пусто и скучно.

    Малко ще редактирам коментара: от различност и уникалност до простащина и кич има разстояние колкото от Земята до небето. Аз съм го казвал и преди: употребата на диалектни и остарели дими трябва да е внимателна, и подчинена на историческото време, място и герои в творбата. Самоцелната им употреба не ме впечатлява.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...