Nov 2, 2021, 8:30 AM

Манталитет

1.1K 0 14

Мек и тъжен дъждец ръми,
а настила спи ли спи.
Гръмогласно с лекичък тътен,
разбива се и става мътен.

 

Образ нечий, бавно тами щъка,
проправя път през гермечлъка.
Суха муцуна, блед и сив
поди буйни вежди, поглед размит.

 

Що ще да дири тия мес, 
из тая пущина, тоя лес?
Никога ний ще разберем,
но знайте, иде по-светъл ден!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© България Свободна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не споменавай напразно името ми, Квазар. Нали виждаш последствията😊
  • Ми да, ний ще разберем какво е никога, ето аз току-що разбрах, какво е хахах
  • Е, как пък разбирате кой се напъва и на кой му идва отвътре...поезия или друго?!
    Всяко изпипано нещо изглежда лесно, точно защото зад него стои много труд.
    Признавам си странна ми идва тази реч, но няма лошо всеки да си пише както иска, обаче "Никога ний ще разберем,..." съвсем ме спъна.
  • Изтрити бяха коментари, несвързани с творбата и такива, съдържащи неприятни квалификации.
  • Погледната отблизо, уникалността се нарича липса на опит и вкус. Погледната отдалече изглежда различна. Но всеки пътник има своя влак. Някои влакове обаче пътуват празни и там е пусто и скучно.

    Малко ще редактирам коментара: от различност и уникалност до простащина и кич има разстояние колкото от Земята до небето. Аз съм го казвал и преди: употребата на диалектни и остарели дими трябва да е внимателна, и подчинена на историческото време, място и герои в творбата. Самоцелната им употреба не ме впечатлява.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...