Манталитет

Поезия » Философска, Гражданска

1.1K 0 14

Мек и тъжен дъждец ръми,
а настила спи ли спи.
Гръмогласно с лекичък тътен,
разбива се и става мътен.

Образ нечий, бавно тами щъка,
проправя път през гермечлъка.
Суха муцуна, блед и сив
поди буйни вежди, поглед размит.

Що ще да дири тия мес,
из тая пущина, тоя лес?
Никога ний ще разберем,
но знайте, иде по-светъл ден!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Иринакис (Ирина Колева)

Не споменавай напразно името ми, Квазар. Нали виждаш последствията😊

2021-11-04T15:59:35+02:00
щураче (любимка)

Ми да, ний ще разберем какво е никога, ето аз току-що разбрах, какво е хахах

2021-11-04T15:53:55+02:00
DPP (SMooth)

Е, как пък разбирате кой се напъва и на кой му идва отвътре...поезия или друго?!
Всяко изпипано нещо изглежда лесно, точно защото зад него стои много труд.
Признавам си странна ми идва тази реч, но няма лошо всеки да си пише както иска, обаче "Никога ний ще разберем,..." съвсем ме спъна.

2021-11-04T15:49:23+02:00
Синьо.цвете (Мая Нарлиева)

Изтрити бяха коментари, несвързани с творбата и такива, съдържащи неприятни квалификации.

2021-11-04T15:45:23+02:00
Петър1 (Петър Димитров)

Погледната отблизо, уникалността се нарича липса на опит и вкус. Погледната отдалече изглежда различна. Но всеки пътник има своя влак. Някои влакове обаче пътуват празни и там е пусто и скучно.

Малко ще редактирам коментара: от различност и уникалност до простащина и кич има разстояние колкото от Земята до небето. Аз съм го казвал и преди: употребата на диалектни и остарели дими трябва да е внимателна, и подчинена на историческото време, място и герои в творбата. Самоцелната им употреба не ме впечатлява.

2021-11-04T15:42:06+02:00