21 may 2020, 12:05

Маргарит и Маргарита

1K 0 14

 

Слънчев лъч със друг се сплита.

Сойка пее гласовита.

Любов навсякъде прелита,

в душите влиза, без да пита.

 

Маргарит цветчета сплита,

венче твори за Маргарита.

А Маргарита, дяволита,

сгушва се във него свита.

 

Сияят. Нямат си насита.

Еротиката ги връхлита.

А страстта, наблизо скрита,

тяло в тяло ги оплита.

 

Стрела любовна е забита

и в Маргарит, и в Маргарита.

Луна, изгряла златна пита,

е тяхна сигурна защита.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Безжичен!
  • Значи си загубих времето да обърна внимание на това. Е, ще последвам съвета да не ги забелязвам - много е уместен.
  • Добре, де, Безжичен, за тази работа си има редактори. Нали знаете, че преди да се публикува произведението, се одобрява от редактор. Нека не им изземваме функциите! Спокойно можете да ми отминете произведенията. Благодаря!
  • Добре, де. Винаги съм бил на мнение, че ако се използва заглавие на известно произведение, задължително е то да е в кавички, за да се отдаде дължимото на автора, който с таланта си е направил известно произведението с това име/заглавие. Не прочетох настоящото произведение именно по тази причина. Толкова ли е трудно да се използват кавичките или нямаме никакво уважение към големите творци?
  • Усмивка за Деа!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...