21 мая 2020 г., 12:05

Маргарит и Маргарита

1K 0 14

 

Слънчев лъч със друг се сплита.

Сойка пее гласовита.

Любов навсякъде прелита,

в душите влиза, без да пита.

 

Маргарит цветчета сплита,

венче твори за Маргарита.

А Маргарита, дяволита,

сгушва се във него свита.

 

Сияят. Нямат си насита.

Еротиката ги връхлита.

А страстта, наблизо скрита,

тяло в тяло ги оплита.

 

Стрела любовна е забита

и в Маргарит, и в Маргарита.

Луна, изгряла златна пита,

е тяхна сигурна защита.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Безжичен!
  • Значи си загубих времето да обърна внимание на това. Е, ще последвам съвета да не ги забелязвам - много е уместен.
  • Добре, де, Безжичен, за тази работа си има редактори. Нали знаете, че преди да се публикува произведението, се одобрява от редактор. Нека не им изземваме функциите! Спокойно можете да ми отминете произведенията. Благодаря!
  • Добре, де. Винаги съм бил на мнение, че ако се използва заглавие на известно произведение, задължително е то да е в кавички, за да се отдаде дължимото на автора, който с таланта си е направил известно произведението с това име/заглавие. Не прочетох настоящото произведение именно по тази причина. Толкова ли е трудно да се използват кавичките или нямаме никакво уважение към големите творци?
  • Усмивка за Деа!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...