маргаритка

busybee (Аз)
12 50

13 may 2007, 16:26

Poesía

1039 0 2

В очите му толкоз

мъка личеше,

мръсен, продърпан

един дядо уморено

вървеше

бавно по прашния

път накуцваше.

Изведнъж спря се -

на пътя бе паднала

чиста, блестяща монета.

Дядото се двоумеше

не можа да я вземе

старческото тяло

силно болеше.

А малко по-натам

маргаритка цъфтеше

дядото я видя, зарадва се,

бавно се наведе,

леко я докосна, усмихна се,

едно стръкче щастие

сега в болното сърце растеше.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.