В очите му толкоз
мъка личеше,
мръсен, продърпан
един дядо уморено
вървеше
бавно по прашния
път накуцваше.
Изведнъж спря се -
на пътя бе паднала
чиста, блестяща монета.
Дядото се двоумеше
не можа да я вземе
старческото тяло
силно болеше.
А малко по-натам
маргаритка цъфтеше
дядото я видя, зарадва се,
бавно се наведе,
леко я докосна, усмихна се,
едно стръкче щастие
сега в болното сърце растеше.
© Аз All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
