В очите му толкоз
мъка личеше,
мръсен, продърпан
един дядо уморено
вървеше
бавно по прашния
път накуцваше.
Изведнъж спря се -
на пътя бе паднала
чиста, блестяща монета.
Дядото се двоумеше
не можа да я вземе
старческото тяло
силно болеше.
А малко по-натам
маргаритка цъфтеше
дядото я видя, зарадва се,
бавно се наведе,
леко я докосна, усмихна се,
едно стръкче щастие
сега в болното сърце растеше.
© Аз All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
