маргаритка
В очите му толкоз
мъка личеше,
мръсен, продърпан
един дядо уморено
вървеше
бавно по прашния
път накуцваше.
Изведнъж спря се -
на пътя бе паднала
чиста, блестяща монета.
Дядото се двоумеше
не можа да я вземе
старческото тяло
силно болеше.
А малко по-натам
маргаритка цъфтеше
дядото я видя, зарадва се,
бавно се наведе,
леко я докосна, усмихна се,
едно стръкче щастие
сега в болното сърце растеше.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Аз Все права защищены
