Мария не дойде
Мария във неделя не дойде.
И църквата приличаше на няма.
Жените на разгулните мъже
не смееха страха да изповядат.
Подмятаха си погледи. Вини.
Причини да я приковат на кръст.
Разпънатата в техните очи
отвлякла бе от храма им Исус.
Очакваха да ги застигне в гръб
заседналият във гърлата крясък.
Мълвата бе удобна дълга връв,
с която да пристегнат светлината й.
Мъжете им стояха отстрани
и слушаха мълвата как възкръсва.
Мария не дойде, за да спаси
остатъка от гузната им съвест.
Внезапно влезе някой. Ничий мъж.
Да каже, че Мария е Жената.
Обичаше я. Рукна трескав дъжд.
Исус се върна по вода във храма.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бистра Малинова Todos los derechos reservados
поздравлени за този стих
