От подобни на старите сиви скали,

на които Орфей се препичал,

по Марица насложени – живи очи,

знам, оттам че наднича момиче.

Тя се казва Мария и носи сърце,

издълбано от златната лира,

прокълната вовеки била от Орфей

туй сърце да не може избира.

И когато ловуващ наблизо рибар

чуе писък и скочи припряно,

той нагазва във черната мътна вода

без да мисли и плува с желание...

Тъй Мария стои си и чака Орфей

да се върне – според обещаното,

но се бави, а вече го чувства далеч.

Дали друг не ще бъде избраникът?