11.09.2013 г., 19:40

Мария, Орфей и може би ти

615 0 0

От подобни на старите сиви скали,

на които Орфей се препичал,

по Марица насложени – живи очи,

знам, оттам че наднича момиче.

 

Тя се казва Мария и носи сърце,

издълбано от златната лира,

прокълната вовеки била от Орфей

туй сърце да не може избира.

 

И когато ловуващ наблизо рибар

чуе писък и скочи припряно,

той нагазва във черната мътна вода

без да мисли и плува с желание...

 

Тъй Мария стои си и чака Орфей

да се върне – според обещаното,

но се бави, а вече го чувства далеч.

Дали друг не ще бъде избраникът?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Д Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....