11 сент. 2013 г., 19:40

Мария, Орфей и може би ти

617 0 0

От подобни на старите сиви скали,

на които Орфей се препичал,

по Марица насложени – живи очи,

знам, оттам че наднича момиче.

 

Тя се казва Мария и носи сърце,

издълбано от златната лира,

прокълната вовеки била от Орфей

туй сърце да не може избира.

 

И когато ловуващ наблизо рибар

чуе писък и скочи припряно,

той нагазва във черната мътна вода

без да мисли и плува с желание...

 

Тъй Мария стои си и чака Орфей

да се върне – според обещаното,

но се бави, а вече го чувства далеч.

Дали друг не ще бъде избраникът?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Д Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...