Sep 11, 2013, 7:40 PM

Мария, Орфей и може би ти

  Poetry » Love
618 0 0

От подобни на старите сиви скали,

на които Орфей се препичал,

по Марица насложени – живи очи,

знам, оттам че наднича момиче.

 

Тя се казва Мария и носи сърце,

издълбано от златната лира,

прокълната вовеки била от Орфей

туй сърце да не може избира.

 

И когато ловуващ наблизо рибар

чуе писък и скочи припряно,

той нагазва във черната мътна вода

без да мисли и плува с желание...

 

Тъй Мария стои си и чака Орфей

да се върне – според обещаното,

но се бави, а вече го чувства далеч.

Дали друг не ще бъде избраникът?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Д All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...