"Мария успях да открия, в сърцето, което реве"...
Сърцето реве и не спира,
същинско магаре в падина,
тъгата ми, тежка секира...
Сечѝ! Нека млад се помина!
Душата ми страда, линее,
три нощи очи не съм склопил.
Стомахът мълчи и не смее
от глад да изпусне ни вопъл.
Отивам си, мъртъв съм вече.
Не ще любовта ми... Добре!
Но първо ще хапна, човече,
от глад ни се спи, ни се мре!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
!
