"Мария успях да открия, в сърцето, което реве"...
Сърцето реве и не спира,
същинско магаре в падина,
тъгата ми, тежка секира...
Сечѝ! Нека млад се помина!
Душата ми страда, линее,
три нощи очи не съм склопил.
Стомахът мълчи и не смее
от глад да изпусне ни вопъл.
Отивам си, мъртъв съм вече.
Не ще любовта ми... Добре!
Но първо ще хапна, човече,
от глад ни се спи, ни се мре!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
!
