Сърцето реве и не спира,
същинско магаре в падина,
тъгата ми, тежка секира...
Сечѝ! Нека млад се помина!
Душата ми страда, линее,
три нощи очи не съм склопил.
Стомахът мълчи и не смее
от глад да изпусне ни вопъл.
Отивам си, мъртъв съм вече.
Не ще любовта ми... Добре!
Но първо ще хапна, човече,
от глад ни се спи, ни се мре!
© Надежда Ангелова Все права защищены