Маро, Марче, Марио...

23 may 2014, 16:07

Poesía » De amor

710 0 4

Маро, Марче, Марио...

Препусна слънчевият ден
и поспря се на небето.
Вземи целувката от мен!
Тя да ти каже туй, което

в сънищата често виждам.
Подредена си! Без тревога,
те желая. Или те обижда
гордостта ми. Толкоз мога.

Нима не виждаш, че съм мъж -
непотребен, беден, жаден.
Вричах ти се не веднъж,
да те обичам, и да страдам.

Не ме кови! Недей ме дялка!
Нито пясък, нито камък съм.
Обичта е моята закалка.
Хайде! Да излеземе навън...

СО23052014СФ

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Hisi-didi (Христиана Христова)

2014-05-29T20:22:02+03:00

Мдааа,това Маре май нещо те е наранило....
Ена (Елена Гоцева)

2014-05-27T09:49:01+03:00

Много по мъжки написано!
Много ми хареса, естествено, откровено, съвсем чисто казано
Ех, тази Мара
Чак мен ме ядоса
Харесах стиха!!! (не Марчето )
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2014-05-23T17:58:23+03:00

Ах,пустото му Марче!
Dark_Island (Таня Георгиева)

2014-05-23T17:30:09+03:00

Ау, че си... Стихопрописвач... Не само неволята значи учи, а и сърцето движи молива...