23 мая 2014 г., 16:07

Маро, Марче, Марио...

Поэзия » Любовная

927 0 4

Маро, Марче, Марио...

Препусна слънчевият ден
и поспря се на небето.
Вземи целувката от мен!
Тя да ти каже туй, което

в сънищата често виждам.
Подредена си! Без тревога,
те желая. Или те обижда
гордостта ми. Толкоз мога.

Нима не виждаш, че съм мъж -
непотребен, беден, жаден.
Вричах ти се не веднъж,
да те обичам, и да страдам.

Не ме кови! Недей ме дялка!
Нито пясък, нито камък съм.
Обичта е моята закалка.
Хайде! Да излеземе навън...

СО23052014СФ

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Hisi-didi (Христиана Христова)

Мдааа,това Маре май нещо те е наранило....

2014-05-29T20:22:02+03:00
Ена (Елена Гоцева)

Много по мъжки написано!
Много ми хареса, естествено, откровено, съвсем чисто казано
Ех, тази Мара
Чак мен ме ядоса
Харесах стиха!!! (не Марчето )

2014-05-27T09:49:01+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Ах,пустото му Марче!

2014-05-23T17:58:23+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Ау, че си... Стихопрописвач... Не само неволята значи учи, а и сърцето движи молива...

2014-05-23T17:30:09+03:00