Маро, Марче, Марио...
Препусна слънчевият ден
и поспря се на небето.
Вземи целувката от мен!
Тя да ти каже туй, което
в сънищата често виждам.
Подредена си! Без тревога,
те желая. Или те обижда
гордостта ми. Толкоз мога.
Нима не виждаш, че съм мъж -
непотребен, беден, жаден.
Вричах ти се не веднъж,
да те обичам, и да страдам.
Не ме кови! Недей ме дялка!
Нито пясък, нито камък съм.
Обичта е моята закалка.
Хайде! Да излеземе навън...
СО23052014СФ
© Свободей Огражденец Всички права запазени