23.05.2014 г., 16:07 ч.

Маро, Марче, Марио... 

  Поезия » Любовна
650 0 4

Маро, Марче, Марио...

Препусна слънчевият ден
и поспря се на небето.
Вземи целувката от мен!
Тя да ти каже туй, което

в сънищата често виждам.
Подредена си! Без тревога,
те желая. Или те обижда
гордостта ми. Толкоз мога.

Нима не виждаш, че съм мъж -
непотребен, беден, жаден.
Вричах ти се не веднъж,
да те обичам, и да страдам.

Не ме кови! Недей ме дялка!
Нито пясък, нито камък съм.
Обичта е моята закалка.
Хайде! Да излеземе навън...

 

СО23052014СФ

© Свободей Огражденец Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??