11 feb 2011, 13:28

Мародерите: Опаш

  Poesía
607 0 0

пак харипотърски работи

 

 

Лъжец бих бил, ако ви кажа, 
че смел съм бил, храбрец… или пък лъв. 
От страх във трудност да не се окажа,
подписах смъртната присъда с ваша кръв. 

Животът ми не струваше стотинка – 
такъв опропастен, обезличен. 
Но твърде скъп ми бе, за да загина, 
а мракът криеше ме, макар да бе студен. 

Бях в безопасност. И не осъзнавах 
как всичко свято сам унищожих. 
На тъмнината всичко свое дадох – 
на позора нещастния жених. 

А Хари – с прошка той не ме дари, 
не го виня – не заслужавам. 
Но живота ми опита да спаси… 
минутка повече не ми остава. 

А съвестта осакатена спори 
с боязънта, довела ме до лудост. 
Да ви прегърна за последно моля. 
Да ви целуна с устните на Юда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...