11 feb 2011, 13:28

Мародерите: Опаш

  Poesía
606 0 0

пак харипотърски работи

 

 

Лъжец бих бил, ако ви кажа, 
че смел съм бил, храбрец… или пък лъв. 
От страх във трудност да не се окажа,
подписах смъртната присъда с ваша кръв. 

Животът ми не струваше стотинка – 
такъв опропастен, обезличен. 
Но твърде скъп ми бе, за да загина, 
а мракът криеше ме, макар да бе студен. 

Бях в безопасност. И не осъзнавах 
как всичко свято сам унищожих. 
На тъмнината всичко свое дадох – 
на позора нещастния жених. 

А Хари – с прошка той не ме дари, 
не го виня – не заслужавам. 
Но живота ми опита да спаси… 
минутка повече не ми остава. 

А съвестта осакатена спори 
с боязънта, довела ме до лудост. 
Да ви прегърна за последно моля. 
Да ви целуна с устните на Юда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...