пак харипотърски работи

Лъжец бих бил, ако ви кажа, 
че смел съм бил, храбрец… или пък лъв. 
От страх във трудност да не се окажа,
подписах смъртната присъда с ваша кръв. 

Животът ми не струваше стотинка – 
такъв опропастен, обезличен. 
Но твърде скъп ми бе, за да загина, 
а мракът криеше ме, макар да бе студен. 

Бях в безопасност. И не осъзнавах 
как всичко свято сам унищожих. 
На тъмнината всичко свое дадох – 
на позора нещастния жених. 

А Хари – с прошка той не ме дари, 
не го виня – не заслужавам. 
Но живота ми опита да спаси… 
минутка повече не ми остава. 

А съвестта осакатена спори 
с боязънта, довела ме до лудост. 
Да ви прегърна за последно моля. 
Да ви целуна с устните на Юда.