Feb 11, 2011, 1:28 PM

Мародерите: Опаш

  Poetry
604 0 0

пак харипотърски работи

 

 

Лъжец бих бил, ако ви кажа, 
че смел съм бил, храбрец… или пък лъв. 
От страх във трудност да не се окажа,
подписах смъртната присъда с ваша кръв. 

Животът ми не струваше стотинка – 
такъв опропастен, обезличен. 
Но твърде скъп ми бе, за да загина, 
а мракът криеше ме, макар да бе студен. 

Бях в безопасност. И не осъзнавах 
как всичко свято сам унищожих. 
На тъмнината всичко свое дадох – 
на позора нещастния жених. 

А Хари – с прошка той не ме дари, 
не го виня – не заслужавам. 
Но живота ми опита да спаси… 
минутка повече не ми остава. 

А съвестта осакатена спори 
с боязънта, довела ме до лудост. 
Да ви прегърна за последно моля. 
Да ви целуна с устните на Юда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...