1 jun 2023, 21:29

Маршът на епилептика

  Poesía
1.2K 1 0

Под мен - стъпалата - танцуват Виенски,

преплитайки стъпки на Щраус и рок !!!

Очите - блуждаят във ритъм махленски,

езикът се кърши през речник жесток !!!

 

Пред мен - хоризонтът вибрира ритмично

противно на всеки вселенски порядък...

Усещам край мене как всичко привично - 

от погледа само - потъва в упадък !!!

 

"Линейка!" , " Вода !","Боже - жив ли е ,не е ли ?!?"-

това упорито се носи отгоре ми!

"Познат ли е някому ?" "Що за съдба ???"

" Не е пил ?!? - Не вярвам - та вижте му погледа !!!"

 

Не знам - в неизвестното - що ли ме чака - 

дали среща с Ангели или с Горгони !

Или просто - сън с монолог от Съдбата,

противно на всички физични закони !

 

За кой ли път - този път ми е наложен !

Единствено средство ме връща оттам - 

преди ниско долу чело да съм  сложил - 

спасително бодване с Диазепам !!!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Момчил Манов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...