Маршът на епилептика

Под мен - стъпалата - танцуват Виенски,

преплитайки стъпки на Щраус и рок !!!

Очите - блуждаят във ритъм махленски,

езикът се кърши през речник жесток !!!

Пред мен - хоризонтът вибрира ритмично

противно на всеки вселенски порядък...

Усещам край мене как всичко привично - 

от погледа само - потъва в упадък !!!

"Линейка!" , " Вода !","Боже - жив ли е ,не е ли ?!?"-

това упорито се носи отгоре ми!

"Познат ли е някому ?" "Що за съдба ???"

" Не е пил ?!? - Не вярвам - та вижте му погледа !!!"

Не знам - в неизвестното - що ли ме чака - 

дали среща с Ангели или с Горгони !

Или просто - сън с монолог от Съдбата,

противно на всички физични закони !

За кой ли път - този път ми е наложен !

Единствено средство ме връща оттам - 

преди ниско долу чело да съм  сложил - 

спасително бодване с Диазепам !!!