Под мен - стъпалата - танцуват Виенски,
преплитайки стъпки на Щраус и рок !!!
Очите - блуждаят във ритъм махленски,
езикът се кърши през речник жесток !!!
Пред мен - хоризонтът вибрира ритмично
противно на всеки вселенски порядък...
Усещам край мене как всичко привично -
от погледа само - потъва в упадък !!!
"Линейка!" , " Вода !","Боже - жив ли е ,не е ли ?!?"-
това упорито се носи отгоре ми!
"Познат ли е някому ?" "Що за съдба ???"
" Не е пил ?!? - Не вярвам - та вижте му погледа !!!"
Не знам - в неизвестното - що ли ме чака -
дали среща с Ангели или с Горгони !
Или просто - сън с монолог от Съдбата,
противно на всички физични закони !
За кой ли път - този път ми е наложен !
Единствено средство ме връща оттам -
преди ниско долу чело да съм сложил -
спасително бодване с Диазепам !!!
© Момчил Манов Всички права запазени