15 ene 2022, 23:54

Март

602 1 0

Тя слушаше капчиците,

които барабаняха по прозореца,

а дъждът забързваше и забързваше. 

 

Беше март и времето показваше 

разноликата си природа-

ту цветна и топла,

галеща като кадифено съвършенство, 

ту дъждовна и мрачна-

като черните гарванови пера.

 

Но някъде там, в далечината

се виждаше светлинка,

сякаш беше лъч обещание,

надежда, сякаш времето поставяше 

своят удивителен знак и подписваше

идването на пролетта!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джини Тошева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...