15.01.2022 г., 23:54

Март

589 1 0

Тя слушаше капчиците,

които барабаняха по прозореца,

а дъждът забързваше и забързваше. 

 

Беше март и времето показваше 

разноликата си природа-

ту цветна и топла,

галеща като кадифено съвършенство, 

ту дъждовна и мрачна-

като черните гарванови пера.

 

Но някъде там, в далечината

се виждаше светлинка,

сякаш беше лъч обещание,

надежда, сякаш времето поставяше 

своят удивителен знак и подписваше

идването на пролетта!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джини Тошева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...