15.01.2022 г., 23:54

Март

596 1 0

Тя слушаше капчиците,

които барабаняха по прозореца,

а дъждът забързваше и забързваше. 

 

Беше март и времето показваше 

разноликата си природа-

ту цветна и топла,

галеща като кадифено съвършенство, 

ту дъждовна и мрачна-

като черните гарванови пера.

 

Но някъде там, в далечината

се виждаше светлинка,

сякаш беше лъч обещание,

надежда, сякаш времето поставяше 

своят удивителен знак и подписваше

идването на пролетта!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джини Тошева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...