Мартенски вятър
Вятърът насилваше дърветата,
пъпките пощипваше безсрамно.
Втурнала се, мисълта му светеше
в пирует мъжествено овален.
Дързостта предпролетно вибрираше,
корените вдигнала напръсти.
После гениално акордираше
всеки звук, от вятъра откъснат.
Клоните, невкусили зеленото,
от наивност розова сълзяха.
Те не знаеха, че забраненото
ги привлича. Девственици бяха.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
