pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17027
9.03.2018 г., 14:45 ч.  

Мартенски вятър 

  Поезия » Пейзажна
693 2 13

 

 

Вятърът насилваше дърветата,

пъпките пощипваше безсрамно.

Втурнала се, мисълта му светеше

в пирует мъжествено овален.

 

Дързостта предпролетно вибрираше,

корените вдигнала напръсти.
После гениално акордираше

всеки звук, от вятъра откъснат.

 

Клоните, невкусили зеленото,

от наивност розова сълзяха.

Те не знаеха, че забраненото

ги привлича. Девственици бяха.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Е, все някой трябва да поеме вината... /усмив/!!!
  • Виновникът за тази прекрасна картина не е мартенският вятър, а самата ти, Мария! Великолепно, както винаги!
  • Сърцето може да вижда от различни ъгли, дори когато сълзите му са още розово-наивни. Впечатлиха ме коментарите ви, момичета, за което съм ви много благодарна и трогната!
  • "от наивност розова сълзяха." Как да не те запомни човек!
  • Каква пролетна еротика, неочаквано и красиво!
    Не бях виждала от подобен ъгъл, наистина е различно, поздрави Мария!
  • Наденце, благодаря за топлия коментар! Усмихнат ден ти желая!
  • Толкова образно и пълно с живот! Много ми хареса, Марийче!
  • Чудесно е, че си тук, Маичка! Дори само присъствието ти означава много за мен!
  • Ех, този закачлив вятър! Много оригинално, Мими!
  • Радвам се, че моят мартенски вятър ви е събудил в съботната утрин и че сте харесали пролетната ми рисунка! Повдигнахте градуса на настроението ми, за което ви благодаря искрено!
  • Еха! Много ми хареса.
  • Има всичко, и образност, и чувство, и богатство на изказа, и волно е като вятър! Поздрави от мен!
  • Благодаря, че хареса и коментира, Влади!
Предложения
: ??:??