Mar 9, 2018, 2:45 PM  

Мартенски вятър

883 2 13

 

 

Вятърът насилваше дърветата,

пъпките пощипваше безсрамно.

Втурнала се, мисълта му светеше

в пирует мъжествено овален.

 

Дързостта предпролетно вибрираше,

корените вдигнала напръсти.
После гениално акордираше

всеки звук, от вятъра откъснат.

 

Клоните, невкусили зеленото,

от наивност розова сълзяха.

Те не знаеха, че забраненото

ги привлича. Девственици бяха.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Е, все някой трябва да поеме вината... /усмив/!!!
  • Виновникът за тази прекрасна картина не е мартенският вятър, а самата ти, Мария! Великолепно, както винаги!
  • Сърцето може да вижда от различни ъгли, дори когато сълзите му са още розово-наивни. Впечатлиха ме коментарите ви, момичета, за което съм ви много благодарна и трогната!
  • "от наивност розова сълзяха." Как да не те запомни човек!
  • Каква пролетна еротика, неочаквано и красиво!
    Не бях виждала от подобен ъгъл, наистина е различно, поздрави Мария!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...