19 mar 2025, 15:09

Мартенско

  Poesía
523 1 5
Щом стъпим в март, животът някак избуява... и снеговете лесно се топят, и светлината мигом ни сближава. С капчуците запяват всички птици и всичко живо търсещо трошици.   Щом стъпим в март, зеленината търси си причина, да израсте в тревичка или превземе някоя градина. Сред дишащата гръд на влажната земя разпукват пъпки, разцъфват дървеса.   През мартенските дни струи извечна светлинна вечност... докосваща, сърдечна. И сокове със жизненост потребна събуждат планини със силата вълшебна.   Щом стъпим в март денят пораства смело, а пролетта разгръща надалеко своето дело. Котараците поемат скритата следа в среднощни забавления, под пълната луна.   А вятърът надиплил струите въздушни донася дъждове във облаци чевръсти. Под мартенското слънце едно момиче се усмихва целунато от устни, с влюбеност игрива.   Така обича март с различност да пленява С цветната си всеотдайност, не спира да дарява!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

12 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...