Мартенско
Щом стъпим в март, животът някак избуява...
и снеговете лесно се топят,
и светлината мигом ни сближава.
С капчуците запяват всички птици
и всичко живо търсещо трошици.
Щом стъпим в март, зеленината търси си причина,
да израсте в тревичка или превземе някоя градина.
Сред дишащата гръд на влажната земя
разпукват пъпки, разцъфват дървеса.
През мартенските дни струи извечна
светлинна вечност... докосваща, сърдечна.
И сокове със жизненост потребна
събуждат планини със силата вълшебна.
Щом стъпим в март денят пораства смело,
а пролетта разгръща надалеко своето дело.
Котараците поемат скритата следа
в среднощни забавления, под пълната луна.
А вятърът надиплил струите въздушни
донася дъждове във облаци чевръсти.
Под мартенското слънце едно момиче се усмихва
целунато от устни, с влюбеност игрива.
Така обича март с различност да пленява
С цветната си всеотдайност, не спира да дарява!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валя Сотирова Все права защищены
