hristam (Христина Мачикян)
532 928
12 mar 2013, 13:26

Мартенско 

  Poesía » Otra
631 0 8

Небето се рони на снежни въздишки
сред ято от крехки кокичета.
В съня си зелен март смутено въздиша
по цветния смях на момичета.

Топят се по устните  мокри  усмивки
и думи, променливо-мартенски.
Той пак я целува, тя - пак е красива
във своята пролетна тайнственост.

Рисувам ги - два силуета изрязани
на фона на бяло безмълвие -
в очите му зимата тихо залязва,
а в нейните - пролет покълва.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??