hristam (Христина Мачикян)
532 928
Mar 12, 2013, 1:26 PM

Мартенско 

  Poetry » Other
644 0 8

Небето се рони на снежни въздишки
сред ято от крехки кокичета.
В съня си зелен март смутено въздиша
по цветния смях на момичета.

Топят се по устните  мокри  усмивки
и думи, променливо-мартенски.
Той пак я целува, тя - пак е красива
във своята пролетна тайнственост.

Рисувам ги - два силуета изрязани
на фона на бяло безмълвие -
в очите му зимата тихо залязва,
а в нейните - пролет покълва.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??