Мартенско
Небето се рони на снежни въздишки
сред ято от крехки кокичета.
В съня си зелен март смутено въздиша
по цветния смях на момичета.
Топят се по устните мокри усмивки
и думи, променливо-мартенски.
Той пак я целува, тя - пак е красива
във своята пролетна тайнственост.
Рисувам ги - два силуета изрязани
на фона на бяло безмълвие -
в очите му зимата тихо залязва,
а в нейните - пролет покълва.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Мачикян Все права защищены
