hristam (Христина Мачикян)
531 928
12 мар. 2013 г., 13:26

Мартенско 

  Поэзия » Другая
705 0 8

Небето се рони на снежни въздишки
сред ято от крехки кокичета.
В съня си зелен март смутено въздиша
по цветния смях на момичета.

Топят се по устните  мокри  усмивки
и думи, променливо-мартенски.
Той пак я целува, тя - пак е красива
във своята пролетна тайнственост.

Рисувам ги - два силуета изрязани
на фона на бяло безмълвие -
в очите му зимата тихо залязва,
а в нейните - пролет покълва.

© Христина Мачикян Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??